Тристаен апартамент в гр. Трявна

Цена: 49900 евро

Квадратура: 86 кв.м

La Maison Idéale представя на Вашето внимание тристаен апартамент находящ се на първи жилищен етаж в триетажна жилищна сграда в идеалния център на гр. Трявна, общ. Габрово. В жилището е направен основен ремонт- подменени са ел. инсталация, В и К инсталация, енергоефективна най-висок клас пет камерна дограма Salamander, вътрешна изолация, подменени подови настилки като в едната стая е запазен естествен паркет. Ламинирания паркет в другите помещения също е от висок клас. Банята е с италиански дизайнерски плочки, санитарното оборудване е на Roca. Интериорните и входната врата са немски на Grade. Апартаментът се продава с обзавеждането и е напълно готов за нанасяне. Не е правен компрос при избора на обзавеждане. Имотът е атрактивен както с цел инвестиция за отдаване под наем, така и за живеене. Към имота има прилежащо избено и таванско помещение всяко от тях по 15 м2, както и идеални части от двора на сградата. Изложение юг и запад, две тераси , една от които е остъклена. Състои се от две големи спални, трапезария, кухненски бокс, килер, баня с тоалетна и две тераси. 

 

Изпрати обявата

Тристаен апартамент в гр. Трявна, 86 кв.м, 49900 евро

Оглед на имота

 Можем да организираме оглед на имота в удобно за вас време. За целта, свържете се с отговорния за офертата брокер и му кажете кога бихте искали да направите оглед.

 Резервация на имота

 Имотът може да бъде резервиран и свален от продажба със заплащане на депозит, след което се прекратява провеждането на огледи с други купувачи и започва подготовка на документите за сключване на предварителен и окончателен договор. Свържете се с отговорния брокер за този имот за подробна информация относно процедурата на покупка и начините за плащане.

 Допълнителни услуги и следпродажбено обслужване

  „Ла Mезон Идеал“ ЕООД е компания за недвижими имоти предлагаща широка гама от услуги, ние разполагаме с екип от професионалисти подготвени да съветват клиентите във всеки един етап от сделката. Ние ще бъдем с вас не само по време на покупката, но и след това, осигурявайки ви допълнителни услуги по Ваше изискване с цел пълноценно и безпроблемно ползване на новозакупения имот. Услугите, които можем да предложим, включват получаване на одобрение за ипотечен кредит, застраховка на движимо и недвижимо имущество, застраховка живот, медицинско и автомобилно застраховане, строителни и ремонтни дейности, обзавеждане, юридически и счетоводни услуги и др.              

Градът е разположен в долинното разширение на Тревненска река, в северното подножие на Тревненска планина [4] и на 20 км източно от град Габрово. Квартали на града са БожковциДимиев ханКисийска мераРаданциСветушкаСтояновциХитревци.

Тук от дълбока древност хората са живели в хармония със заобикалящата ги планина. В бурните отминали времена тя им е давала закрила от враговете, с високите си върхове и закътаните си долини. Буйната трева и вековните гори са давали на населението поминък. Историческите изследвания, подкрепени с археологически материали, ни връщат до епохата на траките. Надгробни могили и останки от жилища, отбелязват местата на тракийските поселения.

Висококултурни тракийски заселвания доказва Тракийско светилище от елинистическата и римската епоха в м. „Елова могила", до с. Поповци (дн. с. Черновръх). Светилището се намира на около 7 км североизточно от града, на ясно обособен, доминиращ над околния терен хълм. В план представлява кръгло каменно съоръжение, в средата на което е изградена каменна площадка. То е свързано с култа към слънцето, почитано от траките през I хил. пр.н.е. и неговата персонификация – божеството, срещано в писмените извори под различни имена – СабазийЗагрейОрфей. Светилището е изградено през IV в. пр.н.е. и просъществува до I в. пр.н.е., когато дейността му замира поради римското завоевание на Мизия. Култовото място се възражда в средата на II век и функционира до втората половина на IV в. От този период са по-голямата част от находките, открити при археологически разкопки. Преобладават бронзовите камбанки, които имат ритуално предназначение – чрез техния звън се цели да се привлече вниманието на божеството и посетителя да измоли това, за което е дошъл. По късно оттук през тревненските старопланински проходи, преминава римския път идващ от Дискодуратера (дн. с. Гостилица) през планината към Аугуста Траяна (дн. гр. Стара Загора) известен сред местните жители като Верейския друм свързвал Дунава през римските провинции Мизия и Тракия с Бяло море и Константинопол.

Старото училище в Трявна

През нощта на 25 срещу 26 юли 811 г. в ТревненскияВърбишкия и Ришкия проходи на Стара планина хан Крум нанася унищожителния разгром на ромеите и убива византийския император Никифор.

През втората половина на 12 век с името „Търнава“ селището възниква на настоящото място.

В 1190 г. тук българските царе Асен и Петър разгромяват в битката в Тревненския проход войските на император Исак II Ангел, който след Въстанието възстановило българското царство решил отново да заличи България и предприел мащабен поход, безславно завършил след неуспешна обсада на Търново с този разгром. След победата цар Петър се оттегля от управлението на държавата и го предава на цар Асен I, а в чест на голямата българска победа е изградена най-старата църква в града – „Св. Архангел Михаил“. В 1798 г. църквата е напълно опожарена от кърджалиите и в настоящия си силно променен вкопан вид, както е възобновена от тревненци през 1819 г., днес е неделим елемент от композицията на стария площад с часовниковата кула. Според преданието, по времето на Цар Иван Асен II над близкото с. Царева ливада около махала Нейчевци е бил летният дворец на царя, от където са били изкопани „царските саби и други царски неща“. До днес мястото се нарича градът и е чест обект на иманярски набези. Отново според легендата, на ливадите в падината под селото са пасли конете на Асеневци. Оттам е произлязло и името на днешното тревненско село – Царева ливада. Платото до него е историческата местност Стринава. То е по-трудно достъпно и в средновековието е укрепено като стратегическа твърдина. Днес там са запазени останки от крепостни стени и основи на сгради. Едно от укрепленията, открити в района – на 2 км северно от с. Царева Ливада, е идентифицирано с крепостта Стринава (Царовището), споменавана от византийски писатели, във връзка с боеве, станали там. Тук е легендарното място, където са родени братята Асен и Петър от майка куманка и баща българин, и по-късно те поискали от византийският император да им разреши да си вдигнат своя крепост и откъзът му дал формалния повод за българското въстание, а след победата асеневци често идвали на почивка и лов в Стринава, която им е била като лятна резиденция. Заедно с принадлежащите на укрепения район още три крепости – Боруна, Куклата и |Калето, тя е играла важна роля в отбраната на Втората българска държава. Някои от тези крепости имат троен ред стени, дебели до 2 метра. В околността са намерени монети, стрели, копия, мечове, катинар тежащ 13 kg. Това са безспорни доказателства за интензивен живот. Около Стринавското плато с площ около 5 – 6 квадратни километра, ареалът чак до Трявна изобилства с имена на местности като Цар Асеник, Цар Каоляник, Царюви бахчи, Царското, Стърната, Цар Асенова пътека, самите села Цареви ливади, Кумани, Войници, Скорци и т.н.

В края на 14 век, отново настъпват драматични събития, турското нашествие достига до земите около престолния град. През 1393 г. Търново пада под османска власт. Легендите говорят, че тук и в околните села, Веленци (от „веля“ – заповядвам), Поповци (дн. Черновръх) и Цареви ливади се заселват побягнали от Търново представители на духовния клир и боляри. Едно предание, записано от местния учител Христо Даскалов, разказва за много боляри потърсили убежище в Балкана, като много селища в района свързват своето възникване и своите имена именно с тези преломни моменти от историята на българския народ.

Най-старите официални сведения за Трявна са от времето на османската власт – XV-XVI век. В района на днешния град усяда население от високопланинските околни селища, обслужвало през XIII-XIV век. пътищата през планината и осигурявало охраната на проходите. Трявна се структурира като дервентджийско село от хора, изпълняващи военизирани функции. Това състояние е регламентирано със специален султански указ от 8 април 1565 г., в който за първи път се споменава името Трявна. В заповедта се казва, че в планината има място наричано Търнава, където е подходящо да се установи селище, чиито жители, срещу задължението да охраняват и пазят прохода от разбойници, да бъдат освободени от държавните тегоби и обичайни налози. Това осигурява на тревненци данъчни привилегии и пълна свобода.

През XVI и XVII век Трявна бързо се разраства. В града се преселват пришълци от Одринско, Тетевен и др. Липсата на плодородни земи тласнало хората към търсене на друг поминък и възможности, като търговията. Постепенно с труд и предприемчивост жителите на Трявна развиват и превръщат в свое основно препитание художествените занаяти иконописдърворезба, казаслък, както и мутафчийство, куюмджийство, гайтанджийство, строителство и др. Освен това до края на 17 век, пък и по-късно тревненци се занимават с копринарство и розопроизводство. Стоките на местните занаятчии достигали до най-отдалечените пазари на Османската империя, и дори отвъд нейните граници – до Австрия, Влашко и Русия. Икономическият просперитет, изобилието от камък и дърво и близостта до образците на търновското средновековно изкуство са причините от средата на 17 век в града да се роди най-старата от възрожденските художествени школи – Тревненската, която включва три основни направления на художествено-творческа дейност: иконопис, дърворезба и строителство. Основоположник на Тревненската художествена школа е Витан Карчов, който работи през първата половина на 17 век. Неповторимият облик на Трявна се дължи на нейната самобитна архитектура, на поколенията майстори строители, градили църкви, мостове, училища, сътворили оригиналната и красива тревненска къща. Възрожденските улични ансамбли „Петко Р. Славейков“ и „Асеневци“, в Качаунската махала, са съхранили своята автентичност и романтика. Двукатните къщи с издадени към улицата еркери и широки стрехи привличат почитателите на възрожденската архитектура. Една от най-внушителните и представителни тревненски къщи е Даскаловата. Строена между 1804 – 1808 г., тя е дом на фамилия Даскалови и типичен образец на ранновъзрожденската жилищна архитектура, съчетаваща утилитарност и оригиналност в екстериора. Къщата има традиционна и богата вътрешна уредба. Най-впечатляващите елементи в интериора са резбованите тавани в двете гостни стаи, с форма на слънца – шедьоври на българската дърворезба от епохата на Възраждането. В областта на иконописта работят шест тревненски фамилии, които в продължения на два века създават шедьоври на иконописното изкуство – разхубавения тип възрожденска икона, съчетаващ традициите на средновековната иконография и догматика, и иновациите на Новото време – реализмът, одухотвореността, богатата цветова гама, пейзажността. Тревненските иконописци окичват името на Трявна със слава и блясък, работейки и в най-отдалечените кътчета на българската земя, прокарвайки по този начин внушението на своето изкуство до сърцето на обикновения човек. Тревненските резбари покриват домове и църкви с изящната си дърворезба, която смекчава строгите и еднообразни пропорции на частните и обществените сгради, внасяйки по този начин повече топлина и великолепие в интериора. Майстори-строители, резбари, иконописци достигат изключително майсторство и виртуозност в своите творби и се утвърждават като изключително търсени и ценени през цялото Възраждане. По цялата българска земя те сътворяват и оставят за поколенията неизброими материални и духовни ценности – църкви, манастири, икони, къщи, училища, мостове, чешми, камбанарии и най-вече уникална красота. През 18 и 19 в. Трявна се превръща в един от водещите културни центрове на България, средище, в което наследството от късното средновековие се трансформира по начин, съобразен с новите обществени и икономически реалности. Така с времето започват да наричат Трявна „алтън“, т.е. златна.

Сред шедьоврите на тревненското архитектурно наследство са къщите, градени от Димитър Сергюв. Калинчевата къща (1830), Добревата (1834), Сергевата (1841), Райковата (1846), Киревата (1851), са сред архитектурните творения на прочутия тревненски строител. Най-типичните и хубави образци на тревненската къща са Калинчевата и Райковата (паметник на културата с национално значение). Къщите имат сходно обемно-пространствено решение – двуетажни, с представителна фасада, обърната към уличната линия; дюкян откъм улицата; еркерно наддаване на втория, жилищния етаж над първия (което разчупва фасадата и смекчава строгостта на къщата); голям чардак на втория етаж, отворен към обширен вътрешен двор.

В годините на чуждо владичество тревненци не само се проявяват като талантливи майстори, но и така организират родното си място, в което живеят, че и до днес буди възхищение и създава повод за национална гордост архитектурния комплекс в центъра на града, включващ няколко значими паметници на строителното изкуство, свидетелстващи за предприемчивия дух на тревненеца, стремежа му към красота и самоизява.

В центъра на Трявна се намира единствения запазен днес възрожденски площад в България, с прилежащите му наоколо сгради. Уникален с градоустройственото си решение, което позволява събирането на множество хора по различни поводи. Почти всички сгради, затварящи площадното пространство имат забележителна архитектурна стойност. Строени в различно време от различни майстори, талантът на възрожденския архитект е безспорен.

Най-представителната сграда на площада с часовниковата кула е Тревненското школо. Школото е сред първите светски училища в България. Будните и предприемчиви тревненци не остават назад от напредничавите идеи на Възраждането и с усилията на цялата тревненска общественост е построена сграда, в която е организирано едно от първите в България светски училища, където се преподава по най-модерните за епохата педагогически методи. Строена през периода 1836 – 1839 г. сградата е издължена, с правоъгълен план, с помещения от всички страни, затварящи неголям вътрешен двор. Планът на сградата наподобява манастирските комплекси от това време. Осем години с известни прекъсвания в него е бил учител големият български поет, писател, публицист, обществен и политически деец Петко Р. Славейков. Домът, в който е живяло неговото семейство сега е превърнат в музей. Тук се ражда и неговия син Пенчо Славейков – един от най-видните български поети и културни дейци.

Хармонично свързан с околната архитектурна среда и облика на Трявна е сводестия каменен мост, построен от Димитър Сергюв през 1844 – 1845 г. Заедно с Часовниковата кула той се е превърнал в един от символите на града. Той привнася допълнителен заряд за неповторимата атмосфера на Трявна.

Часовниковата кула (1814 г.): „направи се тревненския сахат…“ – е записал летописецът на Трявна поп Йовчо. Легендата разказва, че за да се получи разрешение от османската власт за строежа на кулата, тревненки е трябвало да се откажат да носят традиционния накит за глава, сокай, наподобяващ красивите царски диадеми. Часовниковият механизъм е изработен и поставен през 1815 г. от габровските майстори Къню и Геню Радославови. Днес Часовниковата кула е един от символите на Трявна. Стройният каменен силует, останал сякаш непреходен за годините, насочва погледа нагоре към бронзовата камбанария, чийто камбанен звън отмерва времето и изтичащия човешки живот.

 
Стара фабрика в Трявна

Забележителни като композиции са двете църкви на града. В Тревненския проход в 1185 г. българските царе Асен и Петър разгромяват войските на император Исак II Ангел (Въстание на Асен и Петър), който решил отново да заличи България и предприел мащабен поход, безславно завършил след неуспешна обсада на Търново малко преди този разгром. В чест на гръмката победа е изградена най-старата църква в Трявна – храмът „Св. Архангел Михаил“. Черквата е неделим елемент от композицията на старинния площад с часовниковата кула. Датата на изграждането ѝ не е известна. През 1798 г. църквата е опожарена от кърджалиите и е повторно възобновена от тревненци през 1819 г. В план представлява трикорабна, едноапсидна псевдобазилика с притвор. Иконите на храма и иконостаса са изработени от представители на Витановската фамилия, в периода 1820 – 1821 г.

Другата градска църква е „Свети Георги“. Църквата е разположена в „Долната“ махала на града. Построена е в периода 1848 – 1852 г. от първомайстор Димитър Сергюв. Иконостасът на храма е изработен от Димитър Дойковчето – един от най-талантливите тревненски майстори резбари. Представители на Витановската фамилия изписват иконите, а стенописите са дело на зографи от Захариевската фамилия и фамилията на поп Димитър Кънчов.

За уменията на тревненци в строителството може да се убеди всеки посетител на града, като дръзне да се разходи из живописните му улици, или като посети околните живописни селища Боженците (Боженци), СкорцитеВеленциКуманите, Войниците, Поповци (Черновръх), ГенчовциЕнчовци, Божковци, Бижевци, Раданци, Плачковци. Характерният за балканджиите хумор прави областта около Габрово и Трявна център на най-зевзешки селищни имена в България, тук са: Дупините (Николаево), Сърбогъзите, Гъзурниците (Любово), Пръдлевци и Дупелите (съседни на предходното), Търсигъзи (Търсиите, Андреево), ТорбалъжиХитревциКреслювци, Бърборци [5], КиселковциМръзециТрапесковциСвирциКисийцитеМалчовциБахрециКъртипъняПържиграхБангейциЧакалитеБърдениПобъкВрабците и т.н.[6] Наблизо са Върховете Голям Бедек и Малък Бедек, параклисите и екопътеките към връх Бъзовец и връх Голям Кръстец, има екопътека и за с. Боженци, пещерите Змеюва дупка [7] (Змеева, змейова дупка) до самия град Трявна и Марина (Парова) дупка при с. Генчовци, в Национален природен парк „Българка“ с местностите Виканата скала и Студения кладенец, там се намира хижа „Българка“. Географският център на България – местността Узана в централна Стара планина също не е особено далеч.

През 1938 г. съпругата на цар Борис III, царица Йоанна дарява своята зестра за построяването на Детския царски санаториум за лечение и профилактика на белодробни заболявания, който е открит през 1943 г. В него и досега идват да се лекуват и оздравяват деца от всички краища на България.

Много тревненци се включват в борбата за национално освобождение. Активно участват в подпомагането на руските войски при боевете при Шипка – Шейново много от тях, като Минчо Стари, са техни разузнавачи, водачи в планината и доставчици на продоволствия. В Трявна е роден и сподвижникът на ЛевскиАнгел Кънчев (1850 – 1871 г.). Самият Васил Левски е посещавал града неколкократно, за да организира революционна дейност. Трявна е сред селищата, които се включват в Априлското въстание. На 25 април 1876 г. в града пристига пратеник от Панагюрище с писмо от апостолите на IV Пловдивски революционен окръг Георги Бенковски и Захари Стоянов, с което се призовава към незабавен бунт. Местните дейци, водени от председателя на революционния комитет зографа Цаню Захариев, за десет дни събират чета от 50 души. Водени от войводата Христо Патрев, въстаниците на 5 май завземат града без да срещнат съпротива. На 9 май четата, вече нараснала до 110 души, се изправя срещу башибозук и редовна армия близо до селцето Нова Махала. Благодарение на избраната удобна позиция и организацията си, тревненци успяват да отблъснат три пъти атаките на османците. Въпреки това, те изпитват проблеми заради глад и недостатъчно амуниции и решават да се разделят и да отстъпят. Много от тях са заловени и екзекутирани или изпратени на заточение. През Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. вземат участие над 200 тревненци. От началото на декември 1892 г. тук живее като интерниран Петко войвода до падането на Стамболов, след което на 18 май 1894 г. той се връща във Варна. Гражданството се отнася с дълбока почит и уважение към войводата. Тревненци участват масово и в петте войни за обединение на България, които се водят между 1885 и 1945 година.

Свободата си Трявна посреща по Петровден 1877 г. Някогашните занаятчийски работилници прерастват в малки предприятия за мебели и текстил. През втората половина на XX век тук израстват модерни предприятия за производства на вълнен текстил, трикотаж, мебели, машиностроене и военна продукция. Но тревненци използват добре природните дадености на своя красив край и от самото начало на XX век. в Трявна се развива туризъм и курортна дейност. Първите туристи през 1896 г. са посрещнати с леко недоверие, но скоро духа на модерността и вродената предприемчивост вземат връх. През 1910 г. е създадено Дружество за културно-икономическо повдигане на гр. Трявна, което заедно с управата на града, полага големи усилия за благоустрояване на селището и създаване на удобства за почиващите, идващи тук заради красивата природа и здравословния балкански въздух. През 1927 г. са издадени книга за курорта Трявна и пощенски картички, разпространява се и филм за природата и забележителностите на града. Така през 1937 г. Трявна получава статут на „почивно място“ със Заповед на Главна дирекция на народното здраве.

През 1963 г. Трявна официално е обявена за курорт. Днешното управление на града с всички сили се старае да поддържа и развива тази традиция, за което говорят многото направени през последните години подобрения на централната и старинната части на града. Къщите в архитектурния резерват са запазили автентичния си вид с резбарските работилници и дюкяни, и покривите от каменни плочи. Особено колоритна, с щъркелово гнездо на комина, е сградата на Музея за азиатско и африканско изкуство (сградата на някогашната градска баня, обновена и ремонтирана с част от целевото дарение). Човек може да отпочине в градинката пред музея и да се полюбува на фонтана. Ако пък тръгне в посока към реката и погледне от мостчето, ще може да види изумителна гледка – множество риби, плуващи под моста в самия център на града. Целта на тревненци е да свържат в едно хармонично и уравновесено цяло традиция и модерност, като по този начин града да успее и да намери своето място в бъдещия глобализиран модел на света.

Галерия „Казаков“ в Трявна отново отваря врати след 2000 г., в нея са изложени картини и пластики от дърво на братята Казакови – Никола и Димитър. Димитър Казаков – „Нерон“ е първият български художник, чиито картини може да се видят в Лувъра. Галерията „Казаков“ е открита първоначално през 1985 година във възрожденското „Славейково училище“ в Трявна, с подарените от художника на града над 500 от най-добрите живописни творби. Тя е единственото място в България, където могат да се видят неговите творби събрани в значима постоянна експозиция.

Днес това малко туристическо градче попада в пределите на област Габрово. В последните години град Трявна е основно променен. Центърът на града е изцяло обновен и озеленен, фасадите са боядисани, от балконите висят цветя, а между административните сгради надничат зелени, ниско окосени морави и фонтани, съперничещи на тези, които може да се видят в известните европейски столици. Това е съвременна Трявна – град, който не забравя своето славно минало, пази своето богато и уникално културно-историческо наследство и гледа без страх напред към европейското и глобално бъдеще на нашата родина – България.

Тревненска художествена школа

През Възраждането в Трявна възниква художествена школа. Основоположник на Тревненската художествена школа е Витан Карчов, които работи през първата половина на 17 век. Тревненската художествена школа е известна най-вече с нейните дърворезбари и зографи.

Архитектура

 
Галерията-музей на възрожденската Тревненска иконописна школа

Площад „Дядо Никола“ е най-значимият, уникален и единствен в България цялостно запазен Възрожденски площад – ансамбъл[5] с прочутата часовникова кула на града, датираща 1814 г. (по сведението на поп Йовчо, тревненският летописец, споменавана и от Славейков като основна причина за гордост у тревненци), „Славейковото (Старото) Школо“, от дясно на площада, понастоящем художествена галерия и музей на тревненската резбарска школа, с древният храм „Св. Архангел Михаил“ до него през улицата и старият каменен „Гивгирен мост“ (Гърбавия мост), свързващ чаршията с площада.

Къщите в архитектурния резерват са запазили автентичния си вид с резбарските работилници и дюкяни, а покривите са с каменни плочи. В такъв стил е и черквата на града (точно срещу часовниковата кула).

В околността са живописните селища Боженците (Боженци)СкорцитеВеленциКуманите, Войниците, Поповци (Черновръх), ГенчовциЕнчовци, Божковци, Бижевци, Раданци, Плачковци. Характерният за балканджиите хумор прави областта около Габрово и Трявна център на най-зевзешки селищни имена в България, тук са: Дупините (Николаево), СърбогъзитеГъзурниците (Любово), Пръдлевци и Дупелите (съседни на предходното), Търсигъзи (Търсиите, Андреево), Торба лъжиХитревциКреслювци, Бърборци[6]КиселковциМръзециТрапесковциСвирциКисийцитеМалчовциБахреци, Къртипъня, ПържиграхБангейциЧакалитеБърдениПобъкВрабците и т.н.[7] Наблизо са Върховете Голям Бедек и Малък Бедек, параклисите и екопътеките към връх Бъзовец и връх Голям Кръстец, пещерите Змеюва дупка[8] (Змеева, Змейова дупка) до самия град Трявна и Марина (Парова) дупка при с. ГенчовциНационален природен парк „Българка“ с местностите Виканата скала и Студения кладенец. Географският център на България – местността Узана в централна Стара планина също не е особено далече.

Сподели

Контакти

Адрес:   град София 1309, бул. "ген. Николай Г. Столетов" 11

Офис 1  град София 1142, бул."Евлоги и Христо Георгиеви" 61, вх. Б, партер

Офис 2 град София 1404, бул." България" 51 Б, ет. 7 офис 23 В

Офис 3 град Благоевград, ул."Менча Кърничева" 1, партер

E-mail:office@lamaisonideale.bg

Телефон: +359 878 82 82 58

                +359 878 82 82 05

               

 

Бюлетин

© 2017 lamaisonideale.bg | Карта на сайта

Уеб сайт от Stenik